Тук се е извършвал голям обмен на стоки, а самото тържище е ставало в определен ден. Имало е и хан, където търговците са отсядали, за да си починат от дългия и изморителен път. Още от древни времена всяка есен, когато вече е прибрана реколтата от полето, хората тук са организирали и голям събор. Наричали са го "пазар изложение". Традицията не е спряна и до наши дни.
Зад името на джебелското село Душинково се крие мистична история. По времето на Османската империя се е практикувало смели и заслужили войници ветерани от армията да остават по местата, където биват освободени от служба и да ги управляват. Това се е правело по волята на султана. Така и в Душинково се установил Исхак Деде, който при последната си битка в Черна гора се завърнал по мистериозен начин, гласи поверието. Легендата разказва, че местните го намерили без ръце и крака, без да е ясно как и с какво е дошъл. Били останали само торса и главата, в които мюсюлманите казват, че се крие душата. Оттам и селото получило името си - Душинково. Исхак починал от раните си, а на мястото построили теке /мюсюлмански храм, в който се поставят гробовете на велики хора, смятани за светци/. До него се намират и стари гробове, някои от които на повече от 600 години.
За да продължат традицията, всяка година местните организират събор, по време на който хората се покланят и пред гроба на Исхак Деде. Правят го, защото вярват, че поклонението помага за изцеление на болните и опрощение на грешните. В местната джамия пък се раздава пилаф /варен ориз с месо/ за здраве. За да станат част от празника, в Душинково се събират стотици хора от близо и далеч. И тази година събитиетосъбра голям брой посетители. За всички тях община Джебел и кметството в малкото, но знаково селце, бяха поканили самодейни състави от цялата община. Млади момичета и момчета показаха своите умения в песните и танците на традиционни български и турски фолклорни песни.
И тази година най-голяма атракция бяха организираните борби. Те събраха и най-много посетители. Смелите борци показаха на какво са способни, на тепиха в центъра на селото. В надпреварата участие взеха мнозина мераклии, които се бореха за голямата награда - коч. Но наградата за първенеца не бе само материална, а и морална. Освен, че си тръгна с жертвеното животно, победителят бе определен и като наи-силният мъж в селото.