През него са преминавали и са се пресичали пътищата на керваните със стока от Беломорието към Тракия и от Смолян към Ивайловград. Местните хора разказват, че по онова време е имало хан, където търговците са отсядали, за да си починат от дългия и изморителен път. Тук се е извършвал голям обмен на стоки, а самото тържище е ставало в определен ден. Още от древни времена хората тук са организирали и голям събор, винаги през есента, когато вече е прибрана реколтата от полето. Наричали са го „пазар изложение”. Датата не е точно фиксирана. Тя се мести всеки път. Традицията не е спряна и до наши дни.
Селото носи име, зад което се крие интересна и мистична история. Още по време на Османската империя се е практикувало смели и заслужили войници от армията, след като навършат определена възраст и не могат вече да се бият, да остават по местата, където биват освободени и да ги управляват, по волята на султана. Така и в Душинково се установил Исхак Деде, който при последната си битка в Черна гора се завърнал по мистериозен начин. Легендата разказва, че местните го намерили без ръце и крака, без да е ясно как и с какво е дошъл. Бил останали само торса и главата, за които мюсюлманите казват, че се крие душата. Оттам и селото получило името си – Душинково. Исхак починал от раните си, а на мястото построили теке /мюсюлмански храм, в който се поставят гробовете на велики хора, смятани за светци/. До него се намират и стари гробове, накои от които на повече от 600 години.
Всяка година, когато се организира събора, хората се покланят и пред гроба на Исхак Деде. Оставят дарове и пари и се молят за здраве. Правят го, защото вярват, че така болните ще бъдат изцелени, а грешните ще бъдат опростени. в местната джамия се раздава пилаф /варен ориз с месо/ за здраве. За да станат част от празника, в Душинково се събират стотици хора от близо и далеч. И тази година събитието, наричано още „пазар изложение”, събра голям брой посетители. За всички тях община Джебел и кметството в малкото, но знаково селце бяха поканили самодейни състави от цялата община. Млади момичета и момчета показаха своите умения в песните и танците на традиционни български и турски фолклорни песни. Не липсваха и модерен балет и рап изпълнения.
И тази година най-голяма атракция бяха организираните борби. Те събраха и най-много посетители. Смелите борци се подкрепиха с печено агнешко, след което показаха на какво са способни, на тепиха в центъра на селото. В надпреварата участие взеха шестима мераклии, които се бореха за голямата награда – коч. Но наградата за победителя е не само материална, но и морална. Освен, че си тръгна с жертвеното животно, победителят бе определен и като най-силният мъж в селото. Организаторите бяха осигурили и поощрителни награди за второто и третото място, а именно 50лв. за второто място и 30лв. за третото.